HOMONYMS IN NAIDEN GEROV'S DICTIONARY
Keywords:
synchrony, homonymy, side meanings, polysemyAbstract
Modern semantics (semasiology) explores a huge range of issues related to the vocabulary of language and the lexical meaning of the word. In addition to the traditional meaning and significance, the research also includes side meanings, stylistic and emotionally expressive elements of meaning. The denotative meaning, the conceptual meaning of the word is studied, on the other hand the lexical meaning is considered in view of the categorical meaning and significance.
The meaning of the word takes into account the real and figurative meanings, the types of transferences, metaphors, metonymies, synecdoches; types of productivity - expanding and narrowing the meaning, terminologisation and determinologisation, desemantization, phraseologization, archaization, innovation. The relations of words raise questions about the boundaries of polysemy, homosemia, and homonymy; in linguistic paradigmatics various paradigmatic lines such as synonymous, antonymous, hyponymic, typonymic, partonymic with structural character are intensively studied. The semantic paradigm is an expression of the systemic relations in the vocabulary of the language and at the same time a model for the study of the vocabulary of the language.
Homonymy, along with polysemy, is one of the linguistic phenomena that has been studied extensively. The link between homonymy and polysemy has been reported, as has the inability to distinguish between the two. However, the subject of the article is a description of the homonyms in Naiden Gerov's dictionary, not theoretical problems. We start from the understanding that homonymy is a synchronous phenomenon and therefore its more complete inventory presentation is necessary in order to make more generalizing conclusions. The article discusses lexical homonyms.
References
Андрейчин, Л. и др. (1976). Български тълковен речник. София: Наука и изкуство.
Балкански, Т. (1979). За някои трудности при изучаването на омонимията. – Български език, № 4.
Балкански, Т. (2020). Към началото на българската лексикография. Терминологичен свод (Езиковоархеологичен прочит). – В: Граматика на духа. Сборник статии в чест на до. д-р Любка Стоичкова по случай нейната 70-годишнина. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий, с. 107-110.
Благоева, Д. (2019). Към концепцията за речник на най-новата лексика в българския език. – В: Сборник в чест на чл.-кор. проф. д.ф.н. Стоян Буров. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, с. 510-523.
Бояджиев, Т. (2011). Българска лексикология. София: УИ „Св. Кл. Охридски“.
Георгиев, Ст. (1993). Българска семасиология. Велико Търново: Абагар.
Геров, Н. (1975-1978). Речник на българския език. Т. 1-6. София: Български писател.
Калдиева-Захариева, Ст. (2013). Българска лексикология и фразеология. Т. 2. София:
Любенова, Ел. (1999). Проблеми на омонимията (върху материал от български, руски и чешки език). Автореферат на дисертация за присъждане на научна и образователна степен „доктор“. Пловдив.
Симеонова, Кр. (2019).Към въпроса за омонимията в терминологията. – В: Отговорността пред езика. Кн. 5. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, с. 140-145.
Чолакова, Кр. (1959). Омоними в съвременния книжовен български език. – В: Известия на Института за български език. Т. 6.
Ullmann, S. (1952). Precis de semantique francaise. Berne: A. Francke S. A.
